Гласът ти буди нежно тишината,
на ноти тя се разпилява,
а стаята като декор луната
с магични сенки населява...
Щурците, вечно влюбени и будни,
идеята завчас прегръщат,
да свирят посред нощ не им е трудно,
с любовни трèли те отвръщат...
В оркестъра побързвам да се включа -
свирците, ти и аз сме само...
Какво по-хубаво да ми се случи –
щурци, и глас, едно пиано... ...