Един живот до тука не ми стигна
главата си със гордост да повдигна,
да кажа в нещо или някъде успях.
Признавам с унижение и грях.
И два да имах още - пак ще кажа,
че няма във какво да се докажа.
Преливам цял живот от пусто в празно
и не успях да свърша нищо важно.
Не знам защо Бог иска да ме има,
когато съм без стойност - незначима.
Дали за някого ще бъда нужна,
или ще си отида все ненужна? ...