От фреските едничка си избрах,
стотици са в Вселенската ми църква,
онази на молитва против страх,
започне ли в живота ми да мръква.
И зная – нощем ща, или не ща,
ще рони сълзи – стихове свещта.
Векът с прогнили зъби – гредоред,
разкъсва по-мъчително агнеца.
От мъките на стадото обзет,
по цели нощи пак не спи твореца.
И само той си мисли, че твори,
векът е неграмотен и дори, ...