Често хората в рамки те слагат -
"страдална", "низвергната", "смешна".
И захвърлят те жалка през прага,
като вещ ненужна и грешна .
Каква си, любов? Целомъдрена?
С финес елегантно шармантен?
Или страст си на път разпиляна
и след теб е... адът на Данте.
Къде си, любов? Във очите ли?
Там, където се раждат звезди?
Или в стихове - болка. Обители
на поети с раними души?
Колко дълго си тук? Векове ли?
Безсмъртна, дарена от Бог?
Или миг, нарисуван с пастели,
с очертан черносив епилог.
Любов, ти за мен си месия.
Полет цветен незрим за плътта.
И разчупя ли рамки с магия,
се възраждам. Жар птица. Жена.
© Таня Мезева All rights reserved.
Поздравление и хубава неделна вечер!