Какво си ти – жена или магия,
градина ли си със назряващ плод...
ако си извор - с дъх ще те изпия,
че те жaдувам вече цял живот.
Нима си ти комета към безкрая,
запалена във моята душа...
води ме и във Ада, и във Рая –
и дяволa за теб ще удуша...
Ти чула си вика ми в тъмнината,
разпънал ме на кръст от самота -
сега си вярата ми в красотата
и знам, че с нея ще се възкреся...