Банално може би да ви се струва,
да се сравнявам с пролетни цветя.
Поглеждам строго и се чудя,
какво съм цвете всъщност аз!
Кокиче може би съм бяло,
поникнало сред пъстра синева.
Или красиво сънно минзухарче,
невинно вдигнало глава.
А може нарцис жълт като зората,
с целувка първа на деня.
Или зюмбюл с дебела шапка,
огрян от пъстроцветната дъга.
Лале ли съм, безгрижно разцъфтяло,
поглеждащо с усмивка утринта.
А може би съм просто цвете засияло,
със всички аромати на света.
© Дочка Г All rights reserved.