Какво те накара да видиш небето?
Погледна нагоре.
Различен си днес.
Отдавна те моля да бъдем, където
живеят мечтите на собствен адрес...
Отдавна очаквах от синята радост
над нашите мисли да бликне живот.
Преситени бяхме от толкова гордост
и някак по навик живяна любов!
Додея ми цялата хорска поука –
да стъпваш нагоре по чужди съдби...
А нашето щастие – ето го, ТУКА -
пред нас е,
с години на крачка стои...
Оставаше само да видим небето –
изпълнено с нежност, простор и звезди...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Страхотно е!