- Какво ти и, старче? Има ли ти нещо? -
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа!
С бабата се гледаме двамина,
от както помниме света!
Не сме гладни! Не сме жадни!
Имаме си куче, котки ...
С тях минават дните кротки!
Шефът, горе, често ни наглежда!
Не ни оставя в нужда! Без надежда!