Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела.
Един вкъщи взел й бил душата.
Заклел се той пред цело село,
че жени ли се, тя ще е жената.
Обаче сам-сама била в живота,
а мила, пък добра и работлива.
Орисана с присъдата - сирота
гръб на чужда нива да превива. ...