Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече?
Все пийнал, Трифоне, прибираш се вечер.
Лягаш на миндера и веднага заспиваш,
а аз, завалийката, кръвното вдигам!
За какво ми е мъж като тебе, се питам?
С лозето ще зарежа и тебе, мой Трифоне!
Ще взема да пристана на чаровния Валентин.
Е, верно, млад е, почти като син. ...