Друг едва ли ще го разбере.
Аз самият не си го разбирам.
Сякаш някой в душата ми
с дървено рало оре.
И стихове - какво друго? -
подир него вървя и събирам.
А душата ми сякаш е нива, засята с любов.
Плъзга се ралникът, жили и корени къса.
Но веднъж заора надълбоко.
Закачи на живо.
Разцепи го - като картоф)))
- Стой! - причерня пред очите ми. - Връщай ралото! ...