Няма на Земята нищо вечно -
чезне нейде бягащото време...
Пак прелива августовска вечер
в утрото прохладно на септември,
а листата с кротка всеотдайност
се потапят в есенна позлата.
Призрачна - мъглата тихо пада
над съня предзимен на земята.
Сетне пролет щедро разцъфтява,
пак намига синеоко лято.
И калейдоскопът се повтаря...
Има нещо вечно на Земята...