---
Животът ми струи — престъпно кратък.
Зад мен остана младият ми смях.
Децата са божествената пратка,
която разпечатах със замах —
но още неразвързала сезала,
годините им дадоха криле
и литнаха под слънчевите зали,
понесли от сърцето ми калем.
Защо не спя? — в очакване се питам.
Ответът е един и същ, такъв —
в забързания и безмълвен ритъм ...