Jul 3, 2007, 8:15 PM

КАЛЕНДАР 

  Poetry
997 0 13
Бог създал е човека, а когато се спрял
да отдъхне се сетил, че може
да направи за него един кален дар
и подредба за дните му в него да сложи.

Пообрал от ръцете полепнала кал
и със нея старателно почнал да пише,
но до триста шейсет и пет се е спрял.
Четвъртинка остава... Но къде да я впише?

Позамислен дълбоко, накрая твърдо решил
на четвърто въртене да я вмъква във дара
и доволен от себе си Той подарил
на човека завинаги -  календара.

Затова човекът все в него е взрян.
Съща кал отброява му дните-надежда.
Този Божи дар откакто е завъртян
отвъд калта човек не поглежда...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??