Калени в кръв и кал, и бира,
пред нищо войните не спират.
Крадат и бият, и умират,
пред нищо войните не спират.
В полето газят, колабират,
пред нищо войните не спират.
Когато падне мракът, спират,
гърлата си от вик раздират,
тогава чак ли те разбират,
че войните не се намират?
Войната свърши, те разбират,
че време е да се прибират, ...