Калинката ли?... Хапе, хапе!...
Разсмивам се за някого щом кажат:
”Като калинка е - смирен и тих!..."
Обратното готов съм да докажа
и чуйте истината в тоя стих.
Калинката, повярвайте ми, хапе,
и кожата ми знае го добре!...
Макар и дребна живинка, юнак е,
опасност щом за себе си съзре!...
Та и със хората така е също.
Наглед уж кротък, но внимавай ти -
в безстрашен воин бързо се превръща,
щом нещо някога го застраши!...
Тъй, както го познаваш - безобиден
и тихичък в живота да върви,
то за секунди друг човек ще видиш
и огън в погледа му да гори!...
Готов е той на подвизи тогава
и в битката ще влезе като лъв,
и себе си докрай ще защитава,
дори до сетната си капка кръв!...
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, че се отби и тук, Албена!...
-
Шеговито , но е истина...
-
Пепи, Лиа, Веси, благодаря!...
Радвам се, че сте тук!... -
Много точно. Дано по-рядко се налага да кръстосваме поглед с някой застрашен....
Поздрави! -
Имам си и аз един "калинчо" Кротичък на вид, ала да не го настъпиш, че като разпери крилца и ветровете се разбягват. Винаги е удоволствие да те чета, Роби! Покрай усмивките, с които ни даряваш има много истини над които да се замислим. А усмивките от редовете ти са винаги различни, понякога леко тъжни, понякога щастливи, влюбени или закачливи, но винаги си струва да ги получим. Благодаря!
-
Така е, инстинкт за самосъхранение!
-
Мариана, Валя, благодаря, че се отбихте при мен!...
-
ми хапе, я, ако я ядосаш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
