Вървя по калния път.
Безцелно се лутам във мрака.
Сама съм. Някога изгубих всичко ценно за мен
и сега нямам нищо. Самата аз съм нищо.
Остана ми само омразата.
Единствено тя ме кара да живея.
Мразя този свят. Заради него сега ме боли.
Или може би пък не.
Може би аз самата си причиних тази болка,
може би аз сама се затворих в този ад.
Разбира се аз бях главната виновница.
Та нали самата аз сложих края на всичко. ...