Кално стихотворение

Dec 18, 2012, 5:27 PM

Poetry » Other

564 0 3

Пиян, веднъж затънах в кал
и както лазех си, парцал
напипах – мръсен, стар, прогнил.
Но толкова се бях напил,
че ми се стори чист и бял
оръфаният стар парцал.
Загребах с пълни шепи кал
и стария изгнил парцал
изваях в кукла - бюст, лице
направих ù, ала сърце
забравих. Ех, да бях ù дал!
А то – парцали, пълни с кал. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Кално стихотворение

Want to read more?

Random works