Калпава приказка
Затвориха небето, а пъкълът - отсреща.
Остана раят - сламка за спасение.
Земята между тях – навярно се боеше,
но ние по оста обичахме легенди.
А бяха дни и сто сгрешени срещи,
горещи стаите. Хотелски тесни.
Вратите бръщолевиха смирено,
слугински верни и безгрешни.
Да слезеш в пъклото – какъв ти грях!,
че то си беше дяволски пенливо,
а дяволите – бивши херувими, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up