На К.Р.
От някого, когато си отивах,
най-близо бях до тебе аз.
Когато мислиш, че заспивах
и шепнеше почти без глас,
най-будна бях тогава и те виждах,
макар и със затворени очи.
Когато болна бях, на свиждане
доведе всичките звезди.
Изгубех ли следата в мрака,
сред сто затворени врати,
отворена една ме чакаше, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up