Камбана пред стената
Викът на сърцето заглъхва в стената -
камбана, която от болка звъни.
С какви ли очи да съзрем небесата -
земята на смърт от греха ни вони.
Нима сме тъй слепи, нима сме и глухи?!...
Не носим ли в себе си живи сърца?!
Защо ли насищаме само търбуха?
Защо ли гладува тук всяка душа?!...
На нея духовна храна ù не трябва.
Какъв ти тук дух, - вече всичко е бит!
Живота щом свеждаме само до хляба, ...