Камбана съм
Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя,
камбана съм във храма на душата.
Изпяла най-кървящите и пламенни слова,
събрала се във болка осъзната.
Не ме е страх от тъмното, та аз съм светлина,
свещица восъчна в иконостаса.
Изплакала сълзите си, на кладата горя,
приела тежка карма прокълната.
Не ме е страх от стръмното, животът е скала,
заострените зъбери прескачам.
Крилете си залепям, над бездната летя,
завихрям бури с въздуха сумрачен.
Не ме е страх от Нищото, но плаши ориста
в безверие сърцето ми да бие.
Аз моля се на Бога, дарил ме с Любовта,
в смирена топлина да го обвие.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Танче, винаги съм ти се възхищавала на посланията. И винаги съм откривала много сила и доброта в думите ти... Знам, че се повтарям, но нищо не промени в годините мнението ми за стиховете ти.
-
Много ми хареса! Поздравления!
-
Радвам се за прочита, Георги!
-
Добре, добре...
-
Краси, Пепи, Ваня, благодаря че се спирате на страницата ми!
-
Толкова мъдра искреност и красота има в думите ти, Танюша! Поздравления!!!
-
Поздравления!
-
Устояваш! В душата ти има толкова любов, която не спира да раздава. Поздравявам те за прекрасния стих!
-
Благодаря, Мария! Дано устоя!
-
Камбаните никога не се страхуват да бият! Те имат божествена мисия, Таня.
-
Благодаря ти, Ники!
-
Бог е единствената утеха и светлина!
Последните два реда, са удар в десятката и надграждат цялата концепция на
творбата!
Много силен стих!
Браво Танче!👏👏👏
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Милена, на теб също ти благодаря за прочита и подкрепата!