Камбаната бие

Sep 17, 2014, 10:07 AM

Poetry » Other

674 0 2

Изминаха 10 години от момента, в който Дени напусна този свят. Да си спомним за нея с любов:

Камбаната бие с вълните на мойто сърце,

душата ми вие, погребала скъпо дете.

И капе свещица, догаря пред светъл олтар,

сълзата ми, майчина, става най-тежкият дар.

Полита към тебе, полита към вечността,

сърцето си, Дени, ти пращам със тази сълза.

..................................................................................

Дъще моя, дъще ненагледна,

ти каква звездица си сега?

Вместо да лежиш в земята черна,

докосни Луната със ръка.

И стани Вечерница във мрака,

много силно, дъще, заблести,

докосни роднина и приятел,

тях за тебе, дъще, ги боли.

Ако рано с утрото засветиш,

на Зорница ти се превърни,

избери най-чистата пътека,

твоят брат по нея да върви.

А решиш ли през деня да грееш,

Денница за мене ще си ти,

ще те чакам, дъще, до последно,

ще те чакам, просто се върни!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M1234567891 (Миночка Митева)

2014-09-17T13:53:53+03:00

Мъката ти е безгранична,съпричастна съм и ти пожелавам по някакъв начин да намериш утеха,може би в синчето ти.Прегръдка!
Ена (Елена Гоцева)

2014-09-17T11:42:26+03:00

Свята майчина болка.
Молитвено силно...
Прекланям се пред паметта на Дени и тази майчина свята любов!!!
Прегръдка, майчице!

ПП Това не може да се оценява с цифри... то не може да се оценява и в някакви словесни граници... святост е това