Камбанен звън.
Пореден Зов на уморен Камбанен звън...
Отчаян Зов,
изпратен във пространството навън.
Отправен с фанатичната надежда да спаси
това, което зная, безвъзвратно съм загубил...
Звън, чут от всички хора,
но отправен само към едно лице.
С една отчаяна молба
отново пак Сърцето си да вкара
във ритъма
на моето Сърце...
Стоя унил и мрачен в есенния здрач.
Напрягам слух, напразно чакам
да чуя Ехо
от Камбанен звън.
Но само Ехото на Спомените отговаря.
С неутешим
и безнадежден
плач...
© Петър Петров All rights reserved.