Тишината звъни, полудяла от чакане
и завързва на възел деня.
Самотата налива от болката в чашите
и отпива на глътки тъга.
Знам, в света ти уютен, дойдох непоканена,
имах нужда от силна ръка.
Като просеща скитница в мрака застанах,
но си тръгнах отново сама.
В този миг на вина аз загубих душата си
и крилете, с които летях.
И потънах безпомощна в дрипави залези –
днес сълзите ми ти не видя. ...