Пра стар вулкан със гняв изригнал,
горещ оранжев ужас разпилял,
поселища със смъртоносна длан достигнал,
поля, гори посипал със печал.
По склона главоломно слизал,
убивал бързо, със злокобна вещина,
с огнения си език облизал,
донесъл мъртва тишина.
Дърво единствено под лавата се скрило
с живота неспособно да се раздели,
зеленина във мъката стопило,
след хилядолетия успяло да се вкамени.