Прости ми, че напомням пак за себе си,
макар че изоставена е темата.
Събирам тишина от стари ребуси
и паяжини в ъгъла на времето.
Навярно да – това са предразсъдъци
и няма как да стигнем до разбиране.
След всеки смях – поредната оскъдица.
След всеки танц – поредното умиране.
Навярно да – сънуват виолините
в най-бялото затишие на бурята
Простира вик и тъмни петолиния
безумната мечта на трубадурите. ...