1.Прахът от живота се рони,
по Света се навсякъде разстила,
доказателства в себе си събира,
с вода се в твърд превръща,
че даже и мрак отвъд него гони.
2. Така е то кога се живота срина,
по цялата Земя е само прах,
затуй водата всичкото залива,
та в пясък прах събира,
пък после и в скалите го на свят показва.
3. Яростта си не забравили са скалите,
затуй е огнено тяхното сърце,
че на живота битието пазят,
историята на Земята разказват,
в твърдта на своето лице.
4. Така всяка планина е,
всяка скала във всички светове,
всяко камъче по път широк,
тръпне да бъде час от планина,
да бъде силно в чувства,
да пази природата в своето сърце.
5. Щом човек се за камъче навежда,
вземе го във своите ръце,
тялото му плаща за природното сърце,
щом връзка с камъчето прави,
докосва се до паметта природна,
докосва се до всички на камъчето светове.
© Георги Сираков All rights reserved.