Аз синьото камъче стискам в ръцете
и времето връщам в скалистия залив,
когато ме носеше, сякаш перце съм,
на гръб в пещерата с ръцете си здрави.
Полагаше бавно на мокрия пясък
ти моето тяло на крехка русалка
и чувахме рев на прибоя и крясък
на чайките вън, в туй убежище малко.
И тяхната песен се смесваше с такта
на честите удари там на сърцата,
а устните жадни се търсеха в мрака
тъй както вълните гальовни – скалата. ...