Не станах птица — друг кълвe черешите.
Зелените блата са ми орисници.
Пътеката ми се оказа грешна —
не ме отведе в твоите ресници.
Крилете ми — два стиха закърнели —
пера и думи ронят в пътя стръмен.
Разрошвам ти косата, а корделите
ми стават белезници на разсъмване.
Но тази белота е за двамина,
а спомена си къпя в суха пепел.
Пердето ми е пак под карантина
от звездна шарка — кратка, но нелепа. ...