Написах нещо преди време
И го оставих да седи на тъмно,
да охладнее от врявата на времето...
... сега погледнах го...,
и мислех, че може нещо да е избледняло, да има вече други смисъл,
да ражда вече друга мисъл във времената променени, но уви...
... то пак важи, и май че повече тежи кат камъка на място
Не зная кой го беше казал:
На младост, младостта прилича!
Важи,
важи,
важи! ...