К А М Ъ К Ъ Т Н А Р О Д Е Н
________________________________________
Гол. Седя си на камък край Пътя.
Столетно подпрял глава на тояжката.
Бездумен. Без дъх. Останал почти без воля.
Приел скалата за сетното си обиталище.
Обвиват ме мъх. Лишеи. Бродирана паяжина.
Безначално обрасвам. Гранитясвам. Скалясвам...
Окаменявам по-каменно и от Камъка.
И усещам как все по-обречено гасна.
Помня, че сетната ми каменна мисъл бе:
Господи, дай ми още малко силици. ...