Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
Mar 29, 2011, 11:02 AM

Канибализъм по залез 

  Poetry
494 0 1

Някъде там,

зад онова сълзливо ,,отдавна’’,

под люлеещото се столче,

върху гнилата дървена маса,

в недописания бял стих,

между точка и тирето...

И всичко това

е безвъзвратно отнето.

 

Пътува насам,

но преди да пристигне,

вечерта ще погълне

деца и родители,

ще оголи резци,

за да бъде по-страшна –

а денят

             ще кърви нейде, прашен.

 

Като черни обелиски,

охраняващи ъглите на улиците,

стърчат в безизразно съзерцание

оловни котки и кучета;

каменни птици се спускат

надолу в капчуците.

И в сол се превръщат при удара.

 

Луната, възседнала

пребледнялото Слънце,

произнася отсечено

смъртната му присъда;

но настане ли ВЕЧЕР!,

ПОЛУМЕСЕЦ изгрява –

а популацията ни

се топи като глетчер.

 

И ако е речено,

             не е далече,

времето, когато

                     ще гледаме втренчено

празните масички

и празните столчета –

                                      без детски подноси

                                                                           и с поглед отвлечен.

© Константин Дренски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Имаш предвид снимката на предната корица на стихосбирката ми ли? Ами изобразява света на хората-сенки, които макар намирайки се във физическа близост помежду си, са самотни, недостижими един за друг поради невидимите прегради на духа, които са издигнали. Бялата светлина, която проблясва между двамата влюбени, символизира осакатените и охладнели човешки взаимоотношения. Само привидно е противопоставянето между черния и белия цвят - самотата и сянката са водещи образи, определящи тягостната атмосфера на пейзажа. Разбира се, за да се осмисли картината, трябва да се прочете и самата стихосбирката, тъй като търсената емоция се постига едновременно чрез досег с изображението и текста на всеки един от стиховете.
Random works
: ??:??