Feb 16, 2017, 9:30 PM

Кантар 

  Poetry » Humour
1131 1 3

Затаила трепетни надежди, 

аз пристъпвам към кантара плаха. 
Идва лято - старите одежди 
май отново страшно отесняха. 

Лекичко повдигам се на пръсти - 
ако можех със крилца да литна, 
трепкам със ресниците си гъсти, 
иде ми от мъст тъй да го ритна. 

Циферблатът зверски се облещи, 
дълго се кандилка и трепери. 
Истината пареше гореща, 
хъка, мъка спря се и отмери. 

Прималя ми, смътно се озърнах 
да намеря някаква опора. 
И едва, едва към свяст се върнах 
сякаш в силна пролетна умора. 

Поседях за мъничко на сянка, 
хапнах малко млечен шоколад. 
Стига вече ядене, седянки, 
от утре само спорт, диета, глад.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??