Капан

Nov 3, 2013, 7:22 PM

Poetry

5.0 / 1

932 0 0

Болеше ме да те обичам,
но продължавах до последни сили.
Прощавах без да спра и непростимото,
пропадах в собствените чувства.
Изричах думите една след друга
да вдъхна сили и да продължа,
да вярвам, че в това ще има смисъл,
но губих част по част от мен.
Не паднах и дори след края.
Побягнах без да се обърна.
Разкъсано сърцето до безчувствие
прегърна свободата с всички сили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Една Любов
Breathing into pieces

I fall apart and start to breath in pieces. The heavy air runs into my veins, It’s hunting down my t...
Burning Together

I have a face of evil I'm bound to the hell You know I'm a true devil There's no saving spell I have...
Phenomenometry

Living to the fullest expression of Being, Entwined with Death in meaning, Glimpsing the phenomena o...

More works »