Apr 21, 2014, 11:30 AM  

Капан 

  Poetry
545 0 0

Притихнала в капана на мечтите си,

едва издишам думи непотребни,

а пулсът на надеждите, големите,

прескача през клепачите ми черни.

 

Изгубено е синьото в очите ми кафяви,

удави се във опити за сбъдване,

един ловец разстрелва лястовици бели,

на път с табела „искам да си тръгна”.

 

Притихнала в капана на мечтите си,

неравностойни битки водя с битието,

погребвам лястовици бели във очите си

и моля се да ми прости небето!

 

 

 

20 април 2014

© Пламена Троева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??