Ти си тъй далече,
аз съм тъй сама,
с ледени сърца сме вече,
ледена е любовта.
Протягам ръце към спомена,
ръцете блъскат се в стена.
Последната сълза тежи отронена,
обречена да е сама.
Таз малка капчица горчивина
се стича от очите ми искрящи,
потъваща в студената земя,
отива си и блясъкът изящни.
Горчилката потъва и се впива като звяр
със остри нокти във пръстта тъй чиста.
Пълзи из хумуса като нищожна твар,
отправя се надолу капчицата бистра.
Проправя си пътека все така,
тя трудността и мъката не сеща.
Тез чувства, що изпитвам ги в мига,
като към снимката ти все поглеждам.
Но капчицата устремена е напред,
натам, към тъмнина омайна,
нанякъде, към очарователния ад,
наникъде, към сивина незнайна.
Пълзи и вие се като змия,
копае своя гроб потайно,
в обятия на бяла тишина
потъва все така безкрайно.
Сълзичката, отронена от моите очи,
устройва си пътуване тъй грандиозно,
пред никое препятствие не изневери
на мъката, на горчивината грозна.
И само с помощта на силните стихии -
тъгата, болката и любовта,
в безлунна нощ, с звездички скрити,
умира капчицата от страстта.
© Симона All rights reserved.
аз съм тъй сама,
с ледени сърца сме вече,
ледена е любовта."
Много е хубаво .. Обичам те !