Jul 17, 2022, 9:46 AM

Капчица любов 

  Poetry
711 4 10

Преставам да те търся по Земята.

Душата ми все страда и кървя…

Не ще поглеждам вече и в сърцето.

Не искам да те диря и в съня.

 

Не ще те търся вече сред лицата,

светът е пълен с толкова лица…

А щом и споменът изтръгна от душата,

оставам сам със своята съдба…

 

Аз ще потърся слънцето, звездите…

Ще питам тишината и дъжда:

Дали като пресъхнат в мен сълзите,

в бездънна суша ще гори света?

 

Изгубил сили лягам сред тревата,

очаквайки зората на ден светъл, нов…

С магия щом отронва се росата,

безпаметно жадувам капчица любов.

© Райна Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??