Преставам да те търся по Земята.
Душата ми все страда и кървя…
Не ще поглеждам вече и в сърцето.
Не искам да те диря и в съня.
Не ще те търся вече сред лицата,
светът е пълен с толкова лица…
А щом и споменът изтръгна от душата,
оставам сам със своята съдба…
Аз ще потърся слънцето, звездите…
Ще питам тишината и дъжда:
Дали като пресъхнат в мен сълзите,
в бездънна суша ще гори света? ...