Jul 14, 2015, 11:22 PM

Капчица роса 

  Poetry » Other
564 0 0
 
 

На клонче рано сутрин

придвижва се леко тя,
натежава все надолу,
свежа капчица роса.
 
А колко, гледаш я, е чиста,
сякаш мръсотията отмива,
спуска се бавно върху листа,
заобикаляйки калинка игрива.
 
"Капчице, спри се, моля те, сега
затаила съм дъх, сърцето трае,
може би някой отгоре се присмива,
паднеш ли, ще сложиш край!"
 
И падна капката роса,
падна с тежест голяма,
удави се ранената муха,
помощ от нийде просто няма!

© Миро Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??