May 15, 2016, 7:35 AM

Капчици 

  Poetry
624 1 14

Капчици
=======
Небето – сиво. Дъжд като откоси.
И гръм разкъсващ сляпа тишина.
Навярно като истина е просто,
светът, че се разпада от вина.

 

Но някъде, на капчица в пороя,
жена и мъж, забравили реда,
се сгушват в приютилата ги пролет
и нежно се отдават на страстта.

 

Разпада се на атоми вината
и става по-невинно от любов
това, което връща се оттатък,
изплакано от земното кълбо.

 

Олеква като щастие небето,
събудено в ликуващи очи.
Когато се обичаме е светло
и всъщност в синевата си личи.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??