Капчици дъждовни, нашепват тихо, нещо свято...за топлина, и за живот. И колко е прекрасно, и красиво, да носиш в себе си любов. Да я дадеш, на птиците, отлитнали със синьото небе, на лятото с лъчите. Да стоплиш есенните залези в мъгли, със длани, натежали от надеждите. Със обич в две очи, да грейнеш, и да прошепнеш всичките си тайни, и слънцето да се усмихне... да те дари с лъчите си омайни. Дори и цял докрай да раздадеш сам себе си, а даже и мечтите, пак в теб ще блика светлина, и топлина, и обич, и надежда... И есенният дъжд, ще бъде ромон на пролетните ручеи в душата. Капчици дъждовни, ще ти шепнат стих...за любов, за красотата.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.