КАПЧУКА
Капчука безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата, в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива...
И тази непрогледна тъмнина,
с която е просмукана земята...
Ще се смени ли тя със светлина,
да озари на клетника душата...
Капчука чука...И ни вледени!...
Досадата душата ми превзема!..
И радостта, набързо тя смени!.. ...