Тихо капчука ми песничка чука ми,
и да бърбори не смее.
Уж не ми пука вече, а пука ми,
Палечка как ли живее?
Март любопитен е, зов за политане
пращат нишани звездите.
Нарцисът китен е нощ е - за скитане,
Кърт ми разравя лехите.
Палечка вече е, много далече е,
с Малкия принц се целува.
Време изтече де, хубава вечер е...
Къртът самин си кукува...