Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов,
свърна вятър и с шепа ги вдигна.
С пирует на мъглата намигна
и затвори ги в своя обков...
Помня капките как изветряха,
но със спомена те са у мен.
Бях свидетел на техния плен,
как красиво щастливи умряха.