През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.
С по-дългия си рог като с черпак
Луната ръсва захар във кафето ми,
черешов цвят му слага за каймак
и го гарнира с пролетни конфети.
Изпила този лунен еликсир,
аз – влюбената в слънцето – танцувам.
Дванайсет часове стоят в шпалир
пред радостта ми, с музика римувана. ...