Всеки ден в очите ми разцъфваш,
карамфилено ухаеща и непримирима.
От сърцето си живот ми вдъхваш
и знам, че мен и утре ще ме има.
Ангел си, а също си и дявол,
изгряваш, понякога залязваш...
Самодива си в ефирно бяло
и вечната любов ми даваш.
Отпивам те на бавни глътки,
сладостта ти ми е слабост,
довчера бях без име пътник,
а вричам ти се днес във вярност.
© Георги Георгиев All rights reserved.