Карантина
Самотен
в самотния дом
на самотната улица
в самотния квартал
на самотния град
в самотния свят…
Самота
пред екрана,
и на дивана,
в банята
и на балкона…
Самотен е тона
на скърцащата врата,
който не пречи
на моята самота.
Пък е единствен
тон жив,
понякога странно игрив,
по-често дразнещ,
но
все пак
край мен…
В самотния ден,
в самотната нощ,
в самотното утро –
досаден,
въздишащ,
ни добър,
нито лош.
Просто досада
в разнообразието
на скуката
и самотата…
Иначе –
аз съм центъра
на света.
Изолиран,
карантиниран,
затворен,
самотен…
А имало
Космос,
Вселена,
Галактика,
Слънчева система,
Планета Земя
С милиарди
самотни
същества.
И аз…
Самотен
със себе си
дори.
Един от многото
затворници
в самота…
И защо ми е тогава
Света?
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Красе!
-
Хубав въпрос. Светът има нужда от теб, много рядко ти от него...не бой се, скоро ще се обади някой, я, да платиш нещо, я да ти съобщи нещо...а и бръмбарите няма да те оставят. Вече с интерес чета и поезията ти
- понеже прозата е по преживяно. -
Благодаря, Юри!
-
Георги! 😊
Кофти е да си самотен
в тази лоша карантина!
Но да бъдеш безработен,
туй е страшната картина! -
Благодаря, Пепи!
-
Еволюция, брат! Хомо корониес
-
Благодаря, Дени, Ирина, Деа, Надя, адаш!
-
С една дума, самота.
Поздравявам те. -
Щом аз, с 300 откачалки в главата започнах да ставам нормална...Много е хубаво, сенсей!
-
100 години самота
-
Е, чакай де, той светът ще се отвори. И тогава ще почнат майтапите 😊
-
Как ще си самотен. Ние сме с теб 😊😊
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
