Обърнаха всичко с хастара нагоре.
Светликът потъна в мрак.
На орди пристигат, нямат умора
за службица лека Глупак до Простак.
За знание даже и дума не става.
Трудът е за плебса. Морал.
Парите командват, Душата не става
за мярка в кюпюр и кантар.
Преглъщаме всичко. Пасеме си кротко –
овчици за гега и плен.
Така ни се пада, щом не присяда
съдбата под остър остен.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Поздравявам те за този стих! Дано повече хора да се замислят!