Съжалявам, че е толкова дълго, дано да имате търпение да го прочетете...
Вървеше момиче в утрин зимна,
мрачно, но с красота завидна.
Към училище само то крачеше,
нито един приятел не изскачаше.
Зад нея вървяха десетки хора,
подиграващи я без умора.
За щастие, злоба не я бе превзела,
само доброто й настроение бе отнела.
В черно все се обличаше,
в мрачните неща се увличаше,
зовеше смъртта при всяка подигравка, ...