Никак не е лесно
да те допусна до себе си!
Но ти, някак успя
да надникнеш в мазето,
Където заключвам на тъмно бодлите,
А нощем сме клоуни смешно гримирани.
Защо са ни ни нужни усмивки за маска,
щом вътре в нас е обрулена есен?!
Карнавал на преструвки създаваме,
но аз ще се пременя като „Истината“.
Защо когато получим това,
което сме искали, забравяме вече, ...